Планински гърбици се извиват с усещането за топъл пролетен дъжд.
Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание. И никой нищо не знае. Буйни, реките от върха пълноводно тич...

Поисках част от тъмнината да бъде светлина
и в тишината само теб поиска моята душа
и стапяйки се слизах в снежен стих

Тя идеше с лъх на морски зефир и развети коси 
с цвета на неузрелия лешник. 
Тя идеше с усмивката на кученце, 

Беше привечер, видях те, знаеш нали, 
че когато летя виждам странни неща. 
Усетих трептенето, познах я, душата, 

Те бяха дванадесет яки мъже
Те бяха дванадесет рибари
И повярваха в Него

Животът ми е мим игрив или куц шут придворен. И Пир разкошен след порочен и коварен покер. Играя отговорна роля в Самотата от раздели. 
А детството ми е наивно и изтегли само Черен Петър. Животът ми е и скитника бездомен или може би, клош...

 ехото донесе спомен за играещи деца
кестени търкулна жълта есен
по ръба на синьото сълза 

Никола Анков,
от брега...
Есента вали кестени и остри дамски токчета