Прочетен: 678 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.04.2018 11:34
Никола Анков,
от брега...
Есента вали кестени и остри дамски токчета
ги пробождат до зелено
Без жал ей така както само жените могат да
пробождат когато са в цикъл
ех лунен естествено
Обича го това море обича го както себе си
безрезервно
Но не би желал да е морето
От невинната му безбрежност лъха тиха безнадеждност
И невинна ли е тази невидима безкрайна и жестока вода
Тая иммортал виртуал лейди приютила моряшките души
Той не знае...
И танцува горещо аржентинско танго с любимата Муза
Танцува своето сиртаки ... едно напред и две назад с
извивка ... и пак и пак ... и се пръскат спомените
бледниизбодени сенки
Танцува ритмичните цикли на обичаното синьозелено
до черно ах това черно Черно море миришещо на
сол и водорасли
И винаги в четирите такта на сезоните на любовта
...капчукаща Пролет на наранена първа любов
...горещо Лято на бягащи по пясъка женски нозе
...Есен на дамско токче проболо кестен до зелено
...зимни приливи и отливи зимни приливи и отливи
От Надежда за Надежда в четири сезона
се редуват монотонно с тихата си тревожност
И така до невидимо изтриване и мекото попиване
в безкрайната ефирност на същността на същностите
За да се роди отново някой ден синеокият синигер
може би
може би
може би
Повтаряха монотонно вълните ах тези еднояйчни близнаци