заоблачвам се и си мисля 
време време е
да заваля

И тъжен вървях през страшния лес
Аз търсех и исках да бъда Реката
Да бъда Водата която къпе души

 а аз полягам мълком...
 
усмивката ти свети в прорязани

ехото донесе спомен за играещи деца
кестени търкулна жълта есен
по ръба на синьото сълза 

 И аз не знам защо но е хубаво...
автор: doktora
Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. 

И нечакан, мим палав, димът над комина, 
рисува в черно и бяло силует на жени... 
И понесъл на гърба си умората бяла, 

 
...ех денят се прозина 
протегна и прегърна

Да, Мамо, налей ми чаша чай
от най-нежното мълчание
И за да прекроя