Тя идеше с лъх на морски зефир и развети коси 
с цвета на неузрелия лешник. 
Тя идеше с усмивката на кученце, 
току що разлистило листенца. 
И с погледа си тъмносин ме срутваше в нозете си 
обвити в призрачна дантела.
И изплезила езиче в кървавочервен пастел, 
гъделичкаше адамовата ми ябълка… 
На седмото небе не бях.
Но бях между небето и земята, истина ви казвам. 
Ако не вярвате опитайте… 
Условието е - да попиете в картина на Б о т и ч е л и 
от най - късния му период, 
но преди това един съвет: 
отпийте мери д ж е й н с теменужки 
и мажете с шоколадена сметана адамовата си ябълка
/ ако имате такава, разбира се/. 
И влизайте смело, твърд влажен и горещ!
Ако не ми вярвате, опитайте! заслужава си… 
---
Сега съм кораловата мида под нозете и, 
и чакам си другарче 
за „66” за две ръце и една адамова ябълка.

Но може и за "мост" на четири ръце…място в нозете и има.


Никола А н к о в,
от брега...

Адмирации, Ник!

Благодаря :)

отпийте мери д ж е й н с теменужки

Няма лошо, нали...))))