Блогрол
Постинг
07.02.2010 13:00 -
Фустанелата на влажната мъгла
в памет на Атанас Липчев
Запушвам си ушите. Завързвам си ръцете.
И намятам фустанелата на влажната
мъгла, в която ден за ден живея.
Топяща се в душата ми вълна
е призрачна жена
ферментирала във светлина от грозде.
И онемява здрача.
И само тракането на кълвача
напомня песента за жената на рибаря.
Очите ми наистина са уморени.
И не искам да заспя.
И не сега, когато
проблясналата мълния в морето
осветява счупени бутилки от червено.
По брега посипан с фасове
са само белите следи на самотата.
От горещото дихание на Бог,
в невероятните дъги на паметта ми,
синият танин се утаява бавно.
За да горчи като отрова после...
------
И нали ви казах - не боли о т т а т ъ к.
Защото плаващите пясъци на дните ни
без бъдеще и минало са.
И капят тихо анионите на мрака...
Когато всичко живо е трева.
И дори кълвач не трака…
Никола Анков
от брега на морето Наско което се гърби от мъка сега
Запушвам си ушите. Завързвам си ръцете.
И намятам фустанелата на влажната
мъгла, в която ден за ден живея.
Топяща се в душата ми вълна
е призрачна жена
ферментирала във светлина от грозде.
И онемява здрача.
И само тракането на кълвача
напомня песента за жената на рибаря.
Очите ми наистина са уморени.
И не искам да заспя.
И не сега, когато
проблясналата мълния в морето
осветява счупени бутилки от червено.
По брега посипан с фасове
са само белите следи на самотата.
От горещото дихание на Бог,
в невероятните дъги на паметта ми,
синият танин се утаява бавно.
За да горчи като отрова после...
------
И нали ви казах - не боли о т т а т ъ к.
Защото плаващите пясъци на дните ни
без бъдеще и минало са.
И капят тихо анионите на мрака...
Когато всичко живо е трева.
И дори кълвач не трака…
Никола Анков
от брега на морето Наско което се гърби от мъка сега
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене