Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2010 11:55 - И с мисълта за неизбежната чаша с отрова
Автор: alhimik1 Категория: Поезия   
Прочетен: 1258 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 11.06.2010 23:35


която дарява безсмъртие всъщност,
аз се спускам по наклон
на опасен вираж.
В безкрайният ад от плътски копнежи
с отскок по трамплин от лъжи и от мъст
аз летя към обещаните райски наслади.
---
Приземил се на кея с влажни мъгли
ще спасявам незнайни душите,
на онези, които морето си взе
да не бъде самотно в лютата зима.
И дочувам в мъглата:
“ Ех, поручик Галицин, налейте вина”!
И кротка е тази къса вълна, която
днес е убиец, а утре е ласка. 
Била е някога страшна и бясна
тази девет и нещо бала вълна.
И след 7,3 по скалата черна на Рихтер
не всичко вече е трева.
И се повтаря света.
------
И когато смърта за телата ни дойде,
не за душите, любима, не за душите! 
ще трептят те, безсмъртните божии струни,
тези токати и фуги -
музицирани само от Бог-
и никой друг!


Никола Анков

 

 

 

 


 

 

 




Тагове:   Бог,   фуга,   вираж,   чаша с отрова,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. mamas - Неизбежно е...
31.01.2010 14:21
Но нека бъде в полет, не във влачене.
Поздравления!
цитирай
2. alhimik1 - Благодаря Славе,в полет мила...
31.01.2010 23:03
птиците и поетите само в полет ги стрелят...
ти знаеш;(
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alhimik1
Категория: Поезия
Прочетен: 757676
Постинги: 273
Коментари: 1671
Гласове: 7831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031