Прочетен: 1258 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2010 23:35
която дарява безсмъртие всъщност,
аз се спускам по наклон
на опасен вираж.
В безкрайният ад от плътски копнежи
с отскок по трамплин от лъжи и от мъст
аз летя към обещаните райски наслади.
---
Приземил се на кея с влажни мъгли
ще спасявам незнайни душите,
на онези, които морето си взе
да не бъде самотно в лютата зима.
И дочувам в мъглата:
“ Ех, поручик Галицин, налейте вина”!
И кротка е тази къса вълна, която
днес е убиец, а утре е ласка.
Била е някога страшна и бясна
тази девет и нещо бала вълна.
И след 7,3 по скалата черна на Рихтер
не всичко вече е трева.
И се повтаря света.
------
И когато смърта за телата ни дойде,
не за душите, любима, не за душите!
ще трептят те, безсмъртните божии струни,
тези токати и фуги -
музицирани само от Бог-
и никой друг!
Никола Анков
МАРИАМ - РЪКОВОДИТЕЛ, КОЙТО НАДЦЕНИ СЕБЕ...
РААВ - ЕДНА БЛУДНИЦА В ГАЛЕРИЯТА ОТ ГЕРО...