Наоколо наоколо наоколо търкаляха се стари кораби.
Бели скелети със счупени от лошата вълна ребра.
Думите се мятаха по пясъка за глътка въздух риби 
нанизани неволно в простира на света.
Сенките се криеха зад силуета на невидима жена
загърната с воал на тъмносинята мъгла.
Мачтите обрасли в раковини свиреха
с уста и с пръсти 
"Одата на радостта". 
В нелепо и фалшиво скерцо амфори
танцуваха със статуи. Съдба!
---
Там бях. Видях Луната на Онегин и Татяна.
Любовна среща в гънките на старостта.
С прозрачност ме заливаше, простете,
аз не пиех светлина.
Пиех своето дайкири от минало неразредено!

Просто бях един отлив, а тя - луна на разсъмване.



Никола Анков
Варна
20.12.2008

уффф ме води във Варна да пием дайкири, и това беше най-смахнатото дайкири на света, което съм пила, защото се оказа ужасно студено - ледено просто, цялото скрежно ( а навън също беше скрипнало здраво) и се наложи да му доливаме чай...лимонов сякаш
в един скъпарски бар, специализиран за коктейли бяхме, световно известен


Весели празници, Никола Анков!

любовта май е най-вечна...
поздрави и весели празници! :)

така е мила, светли да бъдат и за теб!:))

Нико

Светли и за теб, мартиники!

Док

...виждаш много!...
И го пресъздваш по неповторим начин...
Светлина ти изпращам..., въпреки че си Отлив...:)

Как ги забърквате само!
Поздрави!

Добре дошли! Явно не съм сбъркал дозата;)
Помня Нагоя и японската пролет...
Приятно ми е:))
Никола Анков -бивш корабен лекар
Светли празници!

Светло да е на душата ти... и много пътешествия през Новата година:))
Никола