А наоколо, туристите ядяха пици
Жени перяха мъжките си грехове
Политнали балкони в късните си
есенни сецесиони
пиеха барок с ампир и шардоне.

Но някъде си мереха ... мераците
И спореха върху острието на игла
Луната слизаше съвсем за малко,
за каффе - еспресо,
с пепеляшка ... от мойта махала.

Тогава, от сокаците, онези тъмните
Претършували душите ни за знаци
Тръгваха по труден път годините,
пясъчно самотните,
в ритмите на рок ен джаз ен блуз.

А Музата ми, по жицата по жицата
Търсеше лястовици бели за душата
А тя, ранена от свистене на стрели
намазани с отрова
от меда на дивите пчели...кървеше.

Никос Варналис,
от брега...