В шепота свенлив на зелените треви
в мириса на мента глог
и валериана

В трелите звънки на скорци по клони
и жуженето на щурците
в жарта на юли

В натежалите от мед през май пчели
облитащи пчелар в пчелина
убили тишината

Скрит и плах в душата бяла на листото
поглеждам към небето с вяра
и вече знам

Там летят душите на безсмъртните поети
и в облаци от светлина с Мутзите
ведно са слети

От брега...

Много добра поетична алегория за комуникацията ни с Музите, които всеки не само има, но са му събеседници... Едни имат дарбата да ги слушат добре и да предават посланията на вдъхновенията, а други само се опитват с прости думи или съждителмо... (кат' мене) Но като се вслушаш и чуеш, казаното пак е същото... А важен е контекста споделен и разбирането и вдъхновението на Музите..
Поздравления за хубавия стих и пожелания за Христови, но и пролетни ни Възкресения!
   Лекс

И светли празници, здраве и случващи се радостни мигове!
Док