а аз полягам мълком...
 
усмивката ти свети в прорязани
от слънчевия лъч смокинови 
листа в очите ти
богиньо
бистри и студени
извори планински 
така самотни и вглъбени
се крие знам усещането за жена
---
и не се ли крият елфи в онази тиха хладина 
с зелените бръшляни опасли старата гора
и в лепкавия сок на мъхнести смокини
залепват в тишината нощните ми страсти...
неистово желание в сласт и изнемога
сърфира пиета
и залез 
прокървява 
огнена тревога
а аз полягам мълком
полюшната от вятъра трева
---
и ми прощава греховете
невидимият Бог

Простете

Nikos Varnalis,
ot brega...