Душата в морскозелената пяна и анионна
изплава спонтанно от онова първично
Море за което АЗ-ът нищо не знае
И уморен от Любов прелива
Елей защото Море и Небе
са слети в Аязмо
---
Аз не исках да бягам от Рая аз още не знаех
бях ли щастлив не бях ли и гърбех Кръст
какво е Начало
какъв ще е Краят
И когато Душата ми изплава спонтанно
аз се раждах без грях
в цветове на Дъга
и тих Еклесиаст безнадежност
---
Човекът сгрешен изначално о Боже прости
С цвете и с маски върви по света
ах смешните Маски
по Път
от въпроси


Никос Варналис,
от брега...


http://youtu.be/5UzqT8GLSQg

за философското стихо!

Драго ми е, Мър, че ми гостуваш, тук е пролет.:))

и топла усмивка, приятелю...
знаеш..

...зная, мила мариники-му... и с широка усмивка и обич...

насладих се на стиха

И благодаря, мила, радвам ти се...:))