Облаче видях
Ветрец полъхна
И усетих в мен всели се
Попи в кръвта ми
Разкърших рамене
Не идеше зора
Погледнах към дървото
То гледаше ме със очи
И с нозете си усетих
Аз съм вкоренен
Тогава с клони взех вода
Реката е наблизо
Ръснах и прелях дървото
Някой ставаше трева
Не помнех
Аз бях листото
И сякаш себе си прелях

Душата бяла на листото

Никола Анков
от брега...

с нежна и красива душа...
отпих от думите ти светена вода...
топъл, сърдечен поздрав за теб...

И аз видях-
ти беше листото
душата ти се сля
и вкорени се на дълбоко...
/мълча/

Знаеш...()

Вкоренени сме...Светле ()

Бъди...

Да Бъде...

Обичам да присядам в дънера на такова дърво,...
и унесена да се вслушвам в тихият,летежен шепот
на листото...:))
Прегръдки!

НЕЗНАЙНА МОЯ, ТРОГНАТ СЪМ ОТ ПРИСЪСТВИЕТО ТИ...ВИРТУАЛНОТО ((

Много мъдра идея за спасяване на душите на листата на есен. Или може би за спасяване на човешките души чрез присаждане на листни души? А, Док? Ще се намерят ли достатъчно съвместими хора и листа?

ЩЕ, МИЛА, ЩЕ!
Док ()

Честита книжка, Док! Радост за душата! Тя радостта е като капчиците роза: ухае, свети, приканва да се докоснеш... Докоснах се... до Кольо Анков в книгата на Милан и продължавам.
Поздрави с радост!:)

Da, da!:))

() () ()

Днес бях на бяла вълна, така че ми дойде добре.

Много добре, уфффинка...радвам ти се, мило...

е великолепно! Благодаря!

Аз ти благодаря, мило...
Док те ()

Исках да съм вятъра
да те отнеса в света.
А ти листото бяло
се откъсна от дърво
и вместо да летиш със мен
ми обърна гръб
и падна на земята в оня ден...

Док те ()