охо наоколо туристите ядяха пици
и жени перяха мъжките си грехове
политнали балконите в късните си
есенни сецесиони
пиеха барок с ампир и шардоне

а пък някъде си мереха мераците
и спореха моля за острие на игла
луната слизаше съвсем за малко
за кафе еспресо
но само при пепеляшка от махлата

тогава от сокаците онези, тъмните
претършували душите ни за знаци
тръгваха на път безпътните години
пясъчно самотни
с ритъма на джазз ен рок ен блуз...
---
а музата ми милата по жицата по жицата
търсеше си лястовици бели за душата
тя ранена от свистене на стрелите
намазани с отрова бяла 
от меда на дивите пчели
... кървеше

Никола Анков
14.9.2011

А ти пи ли по кафе с... Музата?... :))

Дивите пчели са тези
дето знаят,
как се Музите раняват...
Но и как да ги лекуват!
Защото странни са
Пътеките Господни
И много малко тези,
дето Ги познават...
Б.

Еееееееееее:) "пиеха барок с ампир и шардоне" - пир, пииир :)))))))
Изобщо страхотно стихотворение!

И тук ми хареса!!!
Б.

Музите не обичат мешана скара. Не знам защо, обаче забелязах това. И сладости не обичат. И много подправки - не; е, понякога прекаляват с шафрана, ама карай. Те обичат хляб собствено производство. Съвсем сериозно!
(А най-много мразят гръмки клетви и думи като "винаги" и "завинаги", също думи като "най-" и "по-") Но кой ли им обръща внимание.
;)

и жени перяха мъжките си грехове
политнали балконите в късните си
есенни сецесиони
....


Поздрав, Ник

Валя

Здравей, Вал!!!

То една муза да беше само ))))))))))))))))))))))
Шегичка, бе Уили.
Док

Радвам се че ти харесаха някои метафори от това стихо!
Док

Благословени нищите духом...

А музите...те са нож с две остриета, приятелю, знаеш.;))

Заповядай пак :)))

и двете ни правят и щастливи ...и нещастни...
Никола...най-сърдечно..

Е, се ла ви, мон ами... ;)
Никос те ()