В сезоните на лилава умора, в омайни цветни плетеници.
И в напухено от студ врабче, в камбанни сребърни езици.

В твърд кестен до бордюра, в умората на отлетели птици.
И изваяни с длето на майстор, в черно на срутени зеници.

В зърната кървави на нара, и в охрата на закъснели есени:
В пороя млечен на звездите, в андезита на твърдите скали.

П р и т а е н и  са безсмъртните и вечните поети.
И капят капят капки кръв от пръстите на бога...


Никола Анков
   

На кухо ми дрънчи този текст.

Силно...
Поздравления!

възможно е...много съм го стегнал..шии гу разлабаа)))))

:)) радвам ти се...те заслужават!

Аз съм за. Чудесно казано за безсмъртните и вечните поети. Док, ти доказваш, че често медиците са големи литератори.
Бъди здрав!

Интелигентните хора са скромни и не познават зависта. Принцип!

Благодаря ти за добрите думи...и за тях, те заслужават...кои сме ние.

Да, вярно е, брат...литератори са: и наши и чужди...Ремарк/Крамер/, Кронин, Чехов, В. Петров...;)

Когато се видим, живот и здраве, ще ги преброим...хм, дивите зайци хе хе

И ти бъди здрав!

Опитвала съм...
Като искам да заспя вместо да броя овци се мъча да си спомня лекари-писатели и винаги излиза по още някой : ))...

Никодима оттука мина;)...и аз мило момиче...и с 1 водка заспивам...

И хубав разказ на Моъм... и той е лекар...

;) горкият хи хи