ти моя първа любов
се криеш в семе на бягащо време
---
вечер с вятър косите ми галиш
в алвеолите вдишваш
и бавно издишваш
лавандулови нощни полета


 ти моя първа любов
си трептеж на капка жива вода
---
шумолиш ми прохладно в листата
и тихо тихо проплакваш
от сенките бедни
прободени подло във мрака


 ти моя първа любов
била някога някъде слънцестоене
---
денем в орфееви звуци рисуваш
охрата на късните есени
в кестен шептиш ми
задъхано стохиляди истини


 ти моя първа любов
несподеляна и неразказвана


Никола Анков
Варна

18.08.2010

"в кестен шептиш ми
задъхано стохиляди истини"


В нашия град имаше много кестени... През май се запалваха свещи по клоните им, почти до юнското слънцестоене... Още са там, но имат значението на спомена. И аз съм бродила под тях, скъпи колега от горните курсове : )...
Трогващо стихотворение!

видях, че си септемврийско чедо
Да си жив и здрав, Никола! Късмет и добро!

мило момиче...спомените остават...защото всичко се повтаря, колега. ()

...и да си видим някой ден очите, мило момиче...на дайкири...с Уффф, нейчъръли.;)