Прочетен: 2860 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 04.08.2010 11:19
Есенна омара разстила свойта фустанела
с тежък мирис на море и водорасли.
Коварно светложълти дюли мигат
иззад схлупени дувари.
Вливам зряло грозде във кръвта си,
брано снощи.
Да опия жаждата си искам
по онези ниски екзотични небеса.
...а те прииждат, на талази, тези чудеса
и тичам по брега и се самонаранявам
в остри миди в думи хорски
скърцат жилави въжета от манила
и съм песъчинката в окото на Циклоп
ножът съм в ръцете на убийците
поведени от Брут
в сълзата на човек съм...
---
Свалих платната и мачтата строших на две.
И истина е! по бързо ще се завърти Земята.
А ако ме попитате сега, какво е господине
на душата ви...
О , Душата ли...ще ви отговоря.
Душата ми сега лети.
Самотен скитник тя е помежду звездите.
И търси вас...
и търси сродните души.
Но аз не бих строшила мачтата на две,
защото предпочитам по вълните,
вместо между звездите.
Благодаря ти! И ти се радвам.
поздравче!
ненапразно казват старите хора, остават до последно!
999
дано не е... тюрлю гювеч сатанало)))))))))
Светложълти дюли коварно мигат, мигат, мигат.... ;))))
Даже мисля, че пиша малко старомодно, не, не е поза, просто не ми достига въображение...иначе казано...недостъчно наблюдателен съм...може и от годините да е ха ха
И затова опитвам да рисувам с мисълта си, доколкото го мога...
Е това словоизлияние е на път да стане есе;)
Поздравена бъди от мен и морето...с брийз ди маре ;)