...и какво съм познал досега
непознатите устни
на диви
м е н а д и
анионна мъгла
плът наказана с тленност
и душа орисана с милост
да, с милост
и реших се
с перата от паднали ангели
с кафява ръждица от спомен за Бах
нарисувах олтар
от светулки
и
д
у
м
и
думи и знаци
з
н
а
ц
и
звуци
и
х
а
о
с
от изгорели до бяло слънца



21.6.2010
 

От една каеща се грешница пред олтара на думите... забравила светулките...

лятно познание :)

хубаво!

от един непокаял се грешник

но все пак лятно:)

Стихът ти напомня експресионистичната поетика, но е емоционално изчистен и топъл. Интересна симбиоза между светлина и тъга. Хареса ми! Поздрав!

ти ми даде криле...не е клише, а преди време бяха ми подрязани/ слава богу! не отрязани / от съдбата зла, както се казва хи хи

Много се радвам че те срещнах и в блога...четох някои неща, все пак аз те познавах виртуално от ...радвам се за теб...обичат те хората и ти ги обичаш...особено онези, които още не ги е опорочил живота.

И аз обичам морскосиньото, още от дете...поздрав от брега на морето, което е сивосиньо и над него вали...дъжд от сини теменужки /не знам имат ли други цветове;), но така ми харесва.:))

пред олтара

съм смирен...свит в три пръста само...за милост

до уенсди ивнинг