Аз видях я в червено. И днес небето се сърди
и кима в зелено, а денят вали маргарит
над Черно море.

От кея потеглям със скъсани котви
и в розови нощи понесъл на гръб
едрите дупки на мрежите.

И колко безсънни луни.

После…
после аз ще се върна.
И мокрите свои тревоги на чашка
ще споделям
до утре със тебе на „ти”.

---
Слънцето пак пожълти моята тиха мансарда.

И какво, какво съм събрал досега:

огънати медни монети, криви пирони,
рапани, лимки...
тук-там думи добри.

---
Аз още не виждам добре 
и от себе си нищо не искам

освен морето да тупти със прибоя,

да говори със соления вкус на кръвта, 

да ме стрелят запалени стрелите с отрова...

а аз да вървя да вървя.

И сляп и гол, така както дошъл съм,

от очите ми вместо сълзи - 

да капят да капят

капят
бисерни перли.

Ох, песъчинка ми влезе в окото.

Никола Анков

21.03.2010