бях в рай на край света измислен вечен

и блажен се излежавах под дървото на греха

без капка срам без атом свян пилеех дареното

от боговете и клонесто дърво ми кимаше с глава

 и осъзнах внезапно: че съм слят във  И н  и  Я н

-------------че преди да дойдеш ти с змията

си дала вече ябълка, но не на мен(2)

и аз бил дал съм, но не на теб реброто

------------и изгубил алхимичната магия  

отровен убийствен чувствах се безроден

в една не истинска игра на мъж с жена

играта древна на змията с аналога,

която сочи непосилна за човека свобода

-----------и затова сега ора с ръце земята

и с гърбав пот изплащам си греха

на ум броя трохите си в ръката

и поглъщам трудно чуждата вина

и плача гърча се в несвяст ора земята

и с сълзи напоявам и трева и черен гроб

------------и реших: не  И н  и  Я н

не висящите градини на Семирамида

не Тора не Библия не Еклесиаст

ще бъда Семето на бягащото Време

-----------и разкрепостил от раз Небето и Земята

реших на себе си да бъда само Бог

-----------и заваляха на падналите ангели перата

в тих дъжд от светлина и капки грях

Никола А н к о в

27.02.2010