Прочетен: 2186 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 06.12.2009 16:50
Ще се спусна мокър по дъжда. И с шапката на въжеиграч
ще съм мъжът с лъвското сърце и кучешка опашка.
Мокър и горещ ще вляза в теб и с тласък през…
ще разтворя влажните ти светове
за жадуваните ласки.
Ще стопя омраза, завист и лъжи!
И треснати от гръм и мълния ще са атлантите,
че аз, въжеиграчът, за теб крепя З е м я т а
(онази, синята, с многото вода и самотни континенти).
И само с лудостта свещена на поет и мъж.
Нали ти казвах, мила, нали ти казвах…
И само по дъжда на желаните копнежи.
Любов ще свети, а след това и нежност.
...
И тогава тъмноликите мъже от кораба на Ной
ще се разбягат. И никой няма да усети как
ще хвърля шапката си на въжеиграч.
И леко ще се заизкачвам по дъжда, по който
всъщност слязох…за да те спася
л ю б о в м о я от себе си.
Никола А н к о в
;)
Нали аз крепя земята за теб...
с лудостта свещена на поет...и мъж;)
Радост и щастие да изпълват дните ти!
17.12.2009 14:10
17.12.2009 20:32
неведоми са пътищата божии, Илко.:) Да се наслаждаваме на празниците, които идват...другото е от лукаваго)))))
Да живее Бог!!!