Прочетен: 1036 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2009 13:37
Преди здрачаване смалявам себе си.
В себе си загледан пия чашата с вода и сол.
И с меките пера на виолетовия залез
магията небесна
слезе
и пося ми нежен трол.
С разперени ръце опитвам да летя,
аз, един глухар - отстрелян с кеф.
И може би, в момент на еструсен екстаз,
в раменете ми пораснаха криле.
Седефени от морски перли в тъмносиньото море.
В кухите рапани съм и дремя. И шушна време.
Чета ви приказки за възрастни
и за деца. Чистокръвен,
древен,
просто гръцки бог.
/И в слегнати от жегата стърнища
е жигата на тишината. /Моля!
В еленова гора сръндакът не отпи вода
от копита непопили хладината
на неопитомената
сърна.
На буря е...
Не ми се вярва даже,
че не чуруликат птиците.
И врабците в прахоляка
не танцуват своето фадо.
Казано е: п р а х ще станем.
И за да в ъ з к р ъ с н е м от прахта,
ще минат пясъчните ни вселени
през непорасналата пепел
на мнима суета.
И п р а х ще стане тогава небесната трева.
Никола Анков