Денят
протегна облак

и прегърна залеза
за сбогом, не -
а за довиждане до утринта.

Уморен.
наистина уморен. 
След дълъг ден,
от ранна камбана до хляба,
на който всички се кланят.

А вечерта
идеше с тихите стъпки,
на прегръдката.
И да не развали тайнството.
На деня със залеза.
Нейното начало.
---
Началото на нощта.

 

 

Никола Анков
Варна

Денят си тръгва уморен.
Пристъпва тежко в полумрака.
За среща вечерта го чака
преди да вземе всичко в плен.

И в миг на хоризонта тъмен
самотен залез засиява -
с небето сякаш се прощава,
а може би и с мен?!

Настъпва нощ -
благословена
с желания осъществени...

В прегръдката и мълчалива
стоя притихнала, щастлива,
и моля я: не се отивай!
Не искам да е ден!

хареса ми твоето светоусещане за неща, които ни вълнуват...:))