когато нишката на самотата плетеше паяжинки на ъгъла между две стени
ти беше отсъствие а аз две три пресечки по надолу търсех лукчо и дон домат
за да играем на домино... тогава пинокио избяга от джепето пантофката на пепеляшка очакваше среднощната карета принцът още не знаеше че е принц
оловният войник драскаше с огнивото застанал на единственият си крак
герда сънуваше ледените си висулки а хензел и гретхен се криеха зад печката
изведнъж метлата яхна баба Яга и тя изплю единствения си зъб на пода
тримата братя бореха ламята със светлина от грозде малкият принц търсеше изчезналия си аероплан и рисуваше мислено сини пеперуди под висящите градини
на семирамида летяха дракони корабът с алените платна беше заседнал
и по следите на изгубеното време никнеха глухарчета от чай
ая плачеше самотна на луната една идея търсеше сянката си в пещерата
карлсон още не беше на покрива той имаше проблеми с перката
и докато
изкуственият рай на опиомана се разпадаше на бели стихове
скарабеи предсказваха бъдещето на фараони под жълтите пясъци
на безводни пустини...
---
и тогава заваляваха теменужки и нежни копнежи
тревата се занавиваше на папирус
и времето спря изумено...
---
но това бе някога моя първа любов
от времето на приказките за деца и възрастни които четях завит през глава
и само нощем с фенерче в ръка прехапал устни до кръв

Е...тогава е започвало голямото малко четене по време на чума, но кой да ти знае това


Никос Варналис
от брега...

твоето бедно дете ти се възхищава от сърце и ти се
радва на тази чудна теменужена душа дето носиш-с
дъх на воалетки и лек морски бриз:)))

Никола, прочетох го пак с вълнение...знаеш,
най-сърдечно...пази се, морско момче...
нека ти е топло и светло в душата..

паяжинки по приказките, не знам, но си го преведох като...пазвата на духа.

http://www.youtube.com/watch?v=at5bd5UTANs
Chiara, също от...

Здравей!

Радвам ти се...и очаквам развитие при теб...:)))

И на теб желая същото, мила...не съм пораснал още хех , но ме пази Бог...знаеш...с обич

Така си е, Тони...здравей!
Никос

Има дни, в които мислите се роят, като рояци в пчелни кошери и те отнасят пак някъде, където си бил преди... На място, където подробните са вече излишни, но е едно такова невероятно, приказно и толкова красиво. Усещане, за което всеки би мечтал да почувства след време и някак си да го промени. Но, не се променя.

Изненада ме с прозата, Нико. Благодаря!

Диви коне препускаха бясно между съня и будната ми стена ......започвам да слушам приказките ти...

Слушай мило дете слушай...приказките на синеокия синигер :)))

Жалко...видеото не отваря...и прости ми закъснението :р
Никос

но това бе някога моя първа любов
от времето на приказките за деца и възрастни които четях завит през глава
и само нощем с фенерче в ръка прехапал устни до кръв

Е...тогава е започвало голямото малко четене по време на чума, но кой да ти знае това

................

Дълга епидемия се оказа...
И не е спирала...
Как е на брега?

;(... на брега е доста замръзнало, мила..този малък Сечко ни отряза ... и пушек се вдигна))))))))))))))
п.п.
знаеш ли, тук си е Лидия...така казват моите източници хех

..........
Грозна гледка е брегът сега : (... Дано докато се върна го пооправят...

и да звънкаш хе

познаваме някои техники хех
Док;)