Поисках част от тъмнината да е светлина. И в тишината поисках само твоята душа, огнено момиче на сънищата ми...
Ще ти разкажа приказка, най-тъжната приказка на света.
...Мила Шахразада, когато утре наредиш да ме обезглавят,

аз вече ще съм потеглил към своя мост, откъдето всъщност
и дойдох.
Тогава по дъжда на желаните копнежи погалих влажните устни на чувствена жена. Посях и семето на бягащото време. И цъфтяха липи...
И пътят не беше път, а страдание към Голгота. И кръстопът за неверници.
Ти, Шахразада, не беше още родена, мило дете…

Аз оплодих майка ти, защото знаех: някой ден ще ти разкажа приказка, най-тъжната приказка на света.

Приказка за една царица и нейният баща скитник дошъл от звездите.

И това ще е знакът за завръщането ми в матрицата.
Оставям ти единствено си наследство, дъще моя - магическите руни. Едно скрито послание за бъдещи неверници.
Неверници с кръст. И без да знаят те търсят нещо, което е в самите тях. И свили се в три пръста те се молят за милост. 
В църквата, накрай света за всички бедни.
И едно непораснало дете.
И преди да си отида...ще ти засея капки дъжд.

И ще оставя част от тъмнината да ти свети с отсъствието си.

И мислено ще нарисувам танцуваща фадо светица, заобиколена от огнен вал, сред вълци и деца.
Играеща в екстаз в градини със маслини. И с вейки по земята.
---
Земята на глинените гърнета. И изгърбените хорски надежди.

Никола Анков

от брега…

 

 

 

строшените глинени гърнета.
Поздрави, Док!
Б.

;)...все глинени хех
Н.

...
Поздрави от подножието на планината! : )

...глинени гърнета...И изгърбени хорски надежди...
А има екстаз в градини с маслини. И с вейки по земята...
Най-тъжната приказка на света.
Поздрави! Бъди жив и здрав там, на брега!

Хубава е Витоша...

Трогна ме, Костадин!
Никола

"Неверници с кръст. И без да знаят те търсят нещо, което е в самите тях."
Ееех, тези "изгърбените хорски надежди" ...

Изгърбени, мила, като керван камили с тъмни бедуини в пустините на времето...

Прохладна вечер :))

Надеждата, че ще оставим част от себе си, която да свети на нашите деца си заслужава и Пътя, и Кръстопътя, и Неверието...

С усмивка: май хората се изгърбиха от надежди, а?:)))))))))))

Ами в това е истината, в децата...другото е хиперион хех