Ако някога видя лотос, знам ще се разпуква чашка.

И тогава ще си спомня, че някога  съм бил цвете.

 

Плашат ме разголените пубиси по Пътя

за вечния град, защото съм минавал

по този път преди 2000 години.

 

Когато си отиваш не ми е лесно,

когато се връщаш

ми е трудно.

 

Вятърът прегърна сенките и те изоставиха хората.

 

Пролетта

к
а
п
е 

капчуци

и

прогизват хорските надежди вкопчени

за душите

си.

http://www.youtube.com/watch?v=n4e9hcqVVfY&feature=fvw

пет в едно!!! харесах!

да разбирам тези стихове. Така, както са написани, нищо не вдявам. Чета и се чувствам много, ама много тъпа. Срам ме е вече, честно.

О, радвам ти се!

не ме поднасяй, лятна роза, такава хи хи

Сега сероизно...стихове не се обясняват. Те се чуват....с третото око. Или не се чуват...ако третото око спи.;)

Музика, образи, емоционален танц... Усещането е като вълните на събуждащо се море. Хареса ми и ме докосна.
Поздравления!

благодаря ти...и се радвам че си докосната...защото имаш сетивата, мило момиче!

Хубав светъл и не много горещ ден на теб и близките ти.:))

Никола

Хубаво!

И благодаря.

прочетох този стих и... прогледнах.
и прегърнах вятъра и пролетта!

защото сега ти е времето, миласветла. :)))