Старият моряк не обича да мисли за бъдещето
когато среща миналото. Защото старият моряк обича
да обикаля залите на Музея за тихи въздишки и спомени.

Живеят в стъкленици пясъчни зърна
 и преливат бъдещето в минало.
Доливам в чашата си финска водка,

Р а з с ъ м в а м  света през очите си детски.
И бързо се плисвам със студена вода.
Гугутките гукат под покрив

 
В сезоните на лилава умора, в омайни цветни плетеници.
И в напухено от студ врабче, в камбанни сребърни езици.

И когато мисля
за Теб
аз

Той в замък от снежност, пясъчни кули с устни
безводни р и с у в а, жадувани ласки
и дъжд теменужен,