Устните ти прорязано от слънчев лъч смокиново листо
Очите ти бистри и студени извори планински
Ах така самотни и така вглъбени

Раздвижват въздуха Лисичите опашки. 
И очичките им светят в мрака. 
Светулки в летния си спомен 

Аз видях я Луната в червено
и днес небето се сърди и кима в зелено 
а синият ден вали маргарит над Черно море

 И се за навивах по разнищена 
от дълго четене трева 
от жълтия си цвят 

Ще се рея сред звездните нощи 
на безкрайните ловни полета
Ще нося тъмносинята си одежда 

 От обратната страна на отвесното време потегляше на път Керванът на Изпепелените Души, Хотел «Калифорния» не беше още изпята, Стаята на Призраците се отваряше в три сутринта, а Къщата на Изгряващото Слънце бавно потъваше в ранен залез.
...

И тъжен вървях през страшния лес
Аз търсех и исках да бъда Реката
Да бъда Водата която къпе души

Знам, мила, Светът е бяла пустиня.
Свят за паднали ангели в похот и грях.
Вървя с двете пръчки в ръцете си чисти,