от всякъде
у мен се впиват
запалените им стрели

И затварям очи и пия на глътки дъха ти
---------
чувам приказен ромон на сини водни потоци

в памет на Атанас Липчев
Запушвам си ушите. Завързвам си ръцете.
И намятам фустанелата на влажната

която дарява безсмъртие всъщност,
аз се спускам по наклон
на опасен вираж.

И търси дълго своя път душата
/сиво-синеока плаха гълъбица/.
И полетя надолу,

Душата ми е пожелала свободата. Тялото наивно
и се съпротивлява. Духът ми се е свил
в бутилката си.

Ще се спусна мокър по дъжда. И с шапката на въжеиграч
ще съм мъжът с лъвското сърце и кучешка опашка.
Мокър и горещ ще вляза в теб и с тласък през… 

Някой ден ще поискам да съм озонът в дъжда,
жълтеникаво пиленце, крило на орлица,
око на сърна,