ще се върна тихо от звездите
и в незнайна синя вечер 
в късна есен

Чаровнице, чаровнице от Изтока болезнен.
Септември съм...септември.
В стих.

да, някога в любовните игри
бях твърд горещ и еротичен
сладострастен шепот и дихание

 ти моя първа любов
се криеш в семе на бягащо време
---

и в тишината само теб поиска моята душа
и стапяйки се слизах тих и снежен
бял стих ефирен

Есенна омара разстила свойта фустанела 
с тежък мирис на море и водорасли.
Коварно светложълти дюли мигат

 в градината за грехопадения
с пистолет в слепоочията
до «еднорък бандит» 

когато съм безпрешлена змия и свличам свойта кожа
тогава гъвкаво и рижо запристъпвам в есента
минало и бъдеще невидимо ще ме докосват