с непораслото синьо в мойте очи
автор: doktora
септември ме чака и прелиства треви

Мълчат през есента на Матев птиците.
Страховете Далчеви, са чиста илюзия.
Песните кървави, на Пенчо Славейков,

през времето от векове аз плавах
гребях към мястото сакрално
показано ми от Небето

 
Понякога, за спящите принцески и боси пепеляшки, 
малкият Мук съм, с пантофките от кадифе.

 в залива на стоте скъсани котви
автор: doktora
върху соленият гръб на морето препуска

Поисках част от тъмнината да е светлина. И в тишината поисках само твоята душа, огнено момиче на сънищата ми...
Ще ти разкажа приказка, най-тъжната приказка на света.
...Мила Шахразада, когато утре наредиш да ме обезглавят,

На сцената той се смее. 
В галерията
публиката плаче.

завърналият се от гората заситено влажен
белият вятър на спомен невъзможен и лих
хвърли сол по брега от слонова кост