Устните ти прорязано от слънчев лъч смокиново листо Очите ти бистри и студени извори планински Ах така самотни и така вглъбени тъмносини рилски езера стаили са усещането за Жена
Лелеят елфи ранна хладината от зелените бръшляни опасли здраво старата гора и по лепкавия сок от смокини полепват в тишината среднощните ми страсти
Разбирам непонятна пренесена от Рая неземна красота И полегнал в полюшната от вятъра трева с желание от сласт страст И изнемога сърфирам Пиета
А Залезът на дните ми безмълвено кърви огнена тревога
Никола Анков, от брега...

Докато върху късчето мрамор не остане нищо излишно:)

Или каменоделец :)))
Радвам се, че си край мен, Натали!

Залезът е жалост за безпътни стъпки. Но залезът ваятел е на огнени стремежи, които изгарящо с възраждане в утрото да възроди.

Здравей, емелика :) Радвам ти се!