Постинг
20.01.2018 09:45 -
Живей и обичай
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 5891 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2018 19:33
Прочетен: 5891 Коментари: 14 Гласове:
32
Последна промяна: 20.01.2018 19:33
ЖИВЕЙ И ОБИЧАЙ
Забравяй всичко щом ти пречи.
Обичай всички и живей.
Човек бъде, но не бъди човече.
Гори, но изправи се и не тлей.
Печал и болка не познавай.
Сърцето ти дори и в мраз
Обичай с него, не признавай
Как си самотен в нощен час.
Живей когато дъх не ти остава,
Обичай даже и да мреш.
Живей, когато никой шанс не дава.
Лети дори да не успееш да се спреш.
Забравяй всичко щом ти пречи.
Обичай всички и живей.
Човек бъде, но не бъди човече.
Гори, но изправи се и не тлей.
Печал и болка не познавай.
Сърцето ти дори и в мраз
Обичай с него, не признавай
Как си самотен в нощен час.
Живей когато дъх не ти остава,
Обичай даже и да мреш.
Живей, когато никой шанс не дава.
Лети дори да не успееш да се спреш.
Много хубаво наречено пожелание! Дано да бъде споделено от повече хора и за теб!
цитирайlexparsy написа:
Много хубаво наречено пожелание! Дано да бъде споделено от повече хора и за теб!
Това пожелание не е само за мен. То е за всички!
Браво, Вальо!
Ако ми възложат да съставя БУКВАР за ученици и възрастни, ще го сложа още на корицата. Талантлив си!
Но защо са тези дълги паузи? Само от Зимата не се плаквай! Я виж, колко е мека. И на душата ти трябва да е леко!
Поздрави от снегозасипвана София!
П и е р
ПС - На трети февруари трябва да сме в Пловдив, но пак ще се разминем с тебе. Нищо! Млади сме още... Ще наминете към Калофер на лято. Обещай! Помня един лаф от пловдивското ми детството - Обещание къща не разваля. Защо да го проверяваме? Едно време имаше празнични влакове, но сега... всеки се е покатерил на кола. Ако си с влак, дал съм ти телефона да се обадите още от Карлово. Ще ви чакам на гара Калофер с една синеока шведка, пеш да не късате подметки.
цитирайАко ми възложат да съставя БУКВАР за ученици и възрастни, ще го сложа още на корицата. Талантлив си!
Но защо са тези дълги паузи? Само от Зимата не се плаквай! Я виж, колко е мека. И на душата ти трябва да е леко!
Поздрави от снегозасипвана София!
П и е р
ПС - На трети февруари трябва да сме в Пловдив, но пак ще се разминем с тебе. Нищо! Млади сме още... Ще наминете към Калофер на лято. Обещай! Помня един лаф от пловдивското ми детството - Обещание къща не разваля. Защо да го проверяваме? Едно време имаше празнични влакове, но сега... всеки се е покатерил на кола. Ако си с влак, дал съм ти телефона да се обадите още от Карлово. Ще ви чакам на гара Калофер с една синеока шведка, пеш да не късате подметки.
Живей и обичай - хубаво послание! Мъдро - и оптимистично. И драматично - в това изобилие на антитези:)))) Как ми се иска всеки наш ден да бъде радост, светлина и любов! Да отмахнем страданието от себе си, да го заменим с щастие и удовлетвореност от преживения миг! Не е невъзможно - въпрос на нагласа, на светоусещане - и на обич към живота - такава, като в твоята поанта:
Живей когато никой шанс не дава.
Лети дори да не успееш да се спреш.
Възхищавам се на силата на лирическия ти герой! Поздравления, скъпи Вал!
цитирайЖивей когато никой шанс не дава.
Лети дори да не успееш да се спреш.
Възхищавам се на силата на лирическия ти герой! Поздравления, скъпи Вал!
pvdaskalov написа:
Браво, Вальо!
Ако ми възложат да съставя БУКВАР за ученици и възрастни, ще го сложа още на корицата. Талантлив си!
Но защо са тези дълги паузи? Само от Зимата не се плаквай! Я виж, колко е мека. И на душата ти трябва да е леко!
Поздрави от снегозасипвана София!
П и е р
ПС - На трети февруари трябва да сме в Пловдив, но пак ще се разминем с тебе. Нищо! Млади сме още... Ще наминете към Калофер на лято. Обещай! Помня един лаф от пловдивското ми детството - Обещание къща не разваля. Защо да го проверяваме? Едно време имаше празнични влакове, но сега... всеки се е покатерил на кола. Ако си с влак, дал съм ти телефона да се обадите още от Карлово. Ще ви чакам на гара Калофер с една синеока шведка, пеш да не късате подметки.
Ако ми възложат да съставя БУКВАР за ученици и възрастни, ще го сложа още на корицата. Талантлив си!
Но защо са тези дълги паузи? Само от Зимата не се плаквай! Я виж, колко е мека. И на душата ти трябва да е леко!
Поздрави от снегозасипвана София!
П и е р
ПС - На трети февруари трябва да сме в Пловдив, но пак ще се разминем с тебе. Нищо! Млади сме още... Ще наминете към Калофер на лято. Обещай! Помня един лаф от пловдивското ми детството - Обещание къща не разваля. Защо да го проверяваме? Едно време имаше празнични влакове, но сега... всеки се е покатерил на кола. Ако си с влак, дал съм ти телефона да се обадите още от Карлово. Ще ви чакам на гара Калофер с една синеока шведка, пеш да не късате подметки.
Лятото съм при теб, Пиер! Ще намеря време и начин да пристигна в Калофер. Разбира се след предварителна уговорка.
Колкото за нередовното ми публикуване, няма да се оправдавам. С мен понякога се случва и сушаво време. Често изпадам в подобни състояния. Но всичко ще си дойде по местата. Обещавам.
Поздрав от мразовития Пловдив!
Поздрави!
Със здраве!
цитирайСъс здраве!
donchevav написа:
Живей и обичай - хубаво послание! Мъдро - и оптимистично. И драматично - в това изобилие на антитези:)))) Как ми се иска всеки наш ден да бъде радост, светлина и любов! Да отмахнем страданието от себе си, да го заменим с щастие и удовлетвореност от преживения миг! Не е невъзможно - въпрос на нагласа, на светоусещане - и на обич към живота - такава, като в твоята поанта:
Живей когато никой шанс не дава.
Лети дори да не успееш да се спреш.
Възхищавам се на силата на лирическия ти герой! Поздравления, скъпи Вал!
Живей когато никой шанс не дава.
Лети дори да не успееш да се спреш.
Възхищавам се на силата на лирическия ти герой! Поздравления, скъпи Вал!
Лирическият герой ти благодари, Вени. Благодарности за поздравленията и за изключително точната преценка на написаното. Уверявам те, че е възможно да заживеем щастливо, без зло и разочарования, но това може да стане със силна обич и вяра. И тогава преживяният миг ще ни се стори безкраен.
С уважение от Вал!
to4icata111 написа:
Поздрави!
Със здраве!
Със здраве!
Благодаря, Точице! Поздрави и от Вал.
Ако няма болка и печал как ще разберем какво е радост , любов, и щастие?
цитирайЗдрасти, Вал!
Единствената опора в живота на човек е Любовта.
Постоянно сме изправени пред житейски изпитания, избори, терзания.
Любовта ни е дадена като усещане, за да си имаме пътеводна светлина
и винаги да сме с вяра в щастливата развръзка.
Много жизнеутвърждаващо е твоето стихче. Благодаря ти, че го сподели
с нас. Оставям ти едно стихче написано от мен днес, като някакъв вид
поетичен отговор. Гледах една снимка и думичките просто се подредиха.:)
Звездно пренаписване...
Подреждат се звездите във редица,
нареждам се със тях и аз,
във моята космическа зеница,
потрепва бъдещето във захлас.
Мечтите се досбъдват лекокрили,
раздиплени по синьото небе,
препускаме сред мигове щастливи,
преплели пак неистово ръце.
Една любов е нашата реалност,
разказвана от милион лета,
а общата ни вятърна тоналност
ще пренапише атомно света.
21.01.2018г.
Ели
:)
цитирайЕдинствената опора в живота на човек е Любовта.
Постоянно сме изправени пред житейски изпитания, избори, терзания.
Любовта ни е дадена като усещане, за да си имаме пътеводна светлина
и винаги да сме с вяра в щастливата развръзка.
Много жизнеутвърждаващо е твоето стихче. Благодаря ти, че го сподели
с нас. Оставям ти едно стихче написано от мен днес, като някакъв вид
поетичен отговор. Гледах една снимка и думичките просто се подредиха.:)
Звездно пренаписване...
Подреждат се звездите във редица,
нареждам се със тях и аз,
във моята космическа зеница,
потрепва бъдещето във захлас.
Мечтите се досбъдват лекокрили,
раздиплени по синьото небе,
препускаме сред мигове щастливи,
преплели пак неистово ръце.
Една любов е нашата реалност,
разказвана от милион лета,
а общата ни вятърна тоналност
ще пренапише атомно света.
21.01.2018г.
Ели
:)
ivoki написа:
Ако няма болка и печал как ще разберем какво е радост , любов, и щастие?
Понякога и в радост и щастие боли, много боли. А в любов още повече боли.
cinderellathespy написа:
Здрасти, Вал!
Единствената опора в живота на човек е Любовта.
Постоянно сме изправени пред житейски изпитания, избори, терзания.
Любовта ни е дадена като усещане, за да си имаме пътеводна светлина
и винаги да сме с вяра в щастливата развръзка.
Много жизнеутвърждаващо е твоето стихче. Благодаря ти, че го сподели
с нас. Оставям ти едно стихче написано от мен днес, като някакъв вид
поетичен отговор. Гледах една снимка и думичките просто се подредиха.:)
Звездно пренаписване...
Подреждат се звездите във редица,
нареждам се със тях и аз,
във моята космическа зеница,
потрепва бъдещето във захлас.
Мечтите се досбъдват лекокрили,
раздиплени по синьото небе,
препускаме сред мигове щастливи,
преплели пак неистово ръце.
Една любов е нашата реалност,
разказвана от милион лета,
а общата ни вятърна тоналност
ще пренапише атомно света.
21.01.2018г.
Ели
:)
Единствената опора в живота на човек е Любовта.
Постоянно сме изправени пред житейски изпитания, избори, терзания.
Любовта ни е дадена като усещане, за да си имаме пътеводна светлина
и винаги да сме с вяра в щастливата развръзка.
Много жизнеутвърждаващо е твоето стихче. Благодаря ти, че го сподели
с нас. Оставям ти едно стихче написано от мен днес, като някакъв вид
поетичен отговор. Гледах една снимка и думичките просто се подредиха.:)
Звездно пренаписване...
Подреждат се звездите във редица,
нареждам се със тях и аз,
във моята космическа зеница,
потрепва бъдещето във захлас.
Мечтите се досбъдват лекокрили,
раздиплени по синьото небе,
препускаме сред мигове щастливи,
преплели пак неистово ръце.
Една любов е нашата реалност,
разказвана от милион лета,
а общата ни вятърна тоналност
ще пренапише атомно света.
21.01.2018г.
Ели
:)
Прекрасно се е получило. Благодаря, че го сподели.
Поздрави от Вал!
Преди време, когато се бях заела да подреждам един пъзел, много убедено вярвах, че пишеш и от профила stela50. Преди малко четох неин пост и се сетих, че това видиш ли си ти. А стихчето е хубаво, аз много ги разбирам твоите стихчета :).
цитирайysmivka написа:
Преди време, когато се бях заела да подреждам един пъзел, много убедено вярвах, че пишеш и от профила stela50. Преди малко четох неин пост и се сетих, че това видиш ли си ти. А стихчето е хубаво, аз много ги разбирам твоите стихчета :).
Наистина успя да ме разсмееш. И все пак, ако разбирането на моите стихчета е като да решаваш пъзели... :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол