Блогрол
Постинг
06.01.2018 18:20 -
Неутолимата жажда по жива вода
Автор: alhimik1
Категория: Поезия
Прочетен: 1052 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.01.2018 12:33
Прочетен: 1052 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 07.01.2018 12:33
Знам, мила, Светът е бяла пустиня.
Свят за паднали ангели в похот и грях.
Вървя с двете пръчки в ръцете си чисти,
в стихове с дъх на тъмносини череши узрял.
И търся дълбоко в земята бистра водица.
Студена дълбоко скрита в твърда скала.
Прохлада не носи влажния вятър.
и с око на пясъчна змия
ме преследва глада.
И с порите на бавна пустинна камила
аз усещам в себе си тихия ромон,
на неутолимата моя жажда
по жива вода.
Никола Анков,
от брега
Свят за паднали ангели в похот и грях.
Вървя с двете пръчки в ръцете си чисти,
в стихове с дъх на тъмносини череши узрял.
И търся дълбоко в земята бистра водица.
Студена дълбоко скрита в твърда скала.
Прохлада не носи влажния вятър.
и с око на пясъчна змия
ме преследва глада.
И с порите на бавна пустинна камила
аз усещам в себе си тихия ромон,
на неутолимата моя жажда
по жива вода.
Никола Анков,
от брега
Вълнообразно
пръчки от Лозата, ще намерят Изворът и посред най-непоносимата суша. А живата вода винаги е скрита на дълбокото.
А щом се открие, и капчици да са, стигат за дълго... Защото тук е пустиня.
Поздрави за стихът ти, Никос!
цитирайА щом се открие, и капчици да са, стигат за дълго... Защото тук е пустиня.
Поздрави за стихът ти, Никос!
blagovestie написа:
пръчки от Лозата, ще намерят Изворът и посред най-непоносимата суша. А живата вода винаги е скрита на дълбокото.
А щом се открие, и капчици да са, стигат за дълго... Защото тук е пустиня.
Поздрави за стихът ти, Никос!
А щом се открие, и капчици да са, стигат за дълго... Защото тук е пустиня.
Поздрави за стихът ти, Никос!
Благодаря ти, наистина е скрита дълбоко, и не всекиму е писано да я открие и утоли жаждата си...
Светъл ден и уютна вечер!
Днес и двамата сме на тема камили, Никос! Много е хубаво твоето стихотворение.
цитирайvladun написа:
Днес и двамата сме на тема камили, Никос! Много е хубаво твоето стихотворение.
И така, бавно носейки се и поклащайки се на камилите си, двугърбите, търсим живата вода, дълбоко скрита...:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене