Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2017 22:18 - Една неистинска игра на мъж с жена под дървото на греха
Автор: alhimik1 Категория: Поезия   
Прочетен: 328 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мислено погалих ти лицето

цъфтеше топло люляково синьо
и тъжно се усмихваха в небето
Богородица и блудният и син
Аз бях наистина далечен
по далечен и от най далечната звезда
Бях в Рай на край Света измислен вечен
и блажен се излежавах под дървото на греха
Без капка срам без атом свян пилеех 
дареното от боговете и клонесто 
дърво ми кимаше с глава
Осъзнах внезапно: че съм слят в Ин и Ян
че преди да дойдеш ти с змията
си дала вече ябълка, но не на мен
А аз бил дал съм, но не на теб реброто
И изгубих алхимичната магия
Отровен убийствен чувствах се безроден
в една не истинска игра на мъж с жена
Играта древна на змията с аналога,
която сочи непосилна за човека свобода
И затова сега ора с ръце земята
и с гърбав пот изплащам си греха
На ум броя трохите си в ръката
и преглъщам трудно чуждата вина
И плача гърча се в несвяст ора земята
и с сълзи напоявам и трева и черен гроб
Затова реших: не Ин не Ян
Не висящите градини на Семирамида
Не Тора не Библия не Еклесиаст
Ще бъда Семето на бягащото Време
И разкрепостил от раз Небето и Земята
реших на себе си да бъда Бог
И заваляха на падналите Ангели перата
в тих дъжд от светлина 
и капки грях

Никола Анков,
от брега...




Гласувай:
9
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
1. wonder - Еха! Красиво си изгубил алхимич...
03.12.2017 10:36
Еха! Красиво си изгубил алхимичната магия. :)))
Без да губиш мъдростта си:

"Не Тора не Библия не Еклесиаст
Ще бъда Семето на бягащото Време
И разкрепостил от раз Небето и Земята
реших на себе си да бъда Бог
И заваляха на падналите Ангели перата
в тих дъжд от светлина
и капки грях"
цитирай
2. alhimik1 - Здравей, Чудо на чудесата! :)
03.12.2017 14:22
wonder написа:
Еха! Красиво си изгубил алхимичната магия. :)))
Без да губиш мъдростта си:

"Не Тора не Библия не Еклесиаст
Ще бъда Семето на бягащото Време
И разкрепостил от раз Небето и Земята
реших на себе си да бъда Бог
И заваляха на падналите Ангели перата
в тих дъжд от светлина
и капки грях"


Благодаря, Дела Раи, че си тук, при алхимика!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alhimik1
Категория: Поезия
Прочетен: 452316
Постинги: 218
Коментари: 1603
Гласове: 7538
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930