Устните ти прорязано от слънчев лъч смокиново листо
Очите ти бистри и студени извори планински
Ах така самотни и така вглъбени
Тъмносини рилски езера
стаили са усещането
за жена

Люлеят елфи ранна хладина откъм зелените бръшляни
опасли старата гора и по сладко лепкавия сок
от смокини полепват в тишината
ах невероятни и за мен
са среднощните ми
страсти

Разбирам непонятно пренесена от Рая неземна красота
Полегнал мълком в полюшната от вятъра трева
с желание от сласт нега и страст
аз мислено сърфирам
по гребен на вълна
П и е т а

А залеза на дните без мълвено кърви огнената си тревога

Никола Анков,
от брега...

 

Освен "простотията", която си прочел при мен, искам да кажа, че пиша и относително добра Поезия.
Казвам го, защото гледам, че и такъв... скалпел (ха ха ха) те влече.

При желание, може да се разходиш из творчеството ми: 90% от постингите ми са деактивирани, защото не ме кефи осакатената им от последните непрофесионални изцепки на администраторите визия, но има съобразени с новата, които мисля, че си заслужават.
Например....
стихотата в клипчето на аутоплей тук:
http://starforlife.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/09/13/tvoeto-muzikalno-poetichno-srednoshtno-utro.1567248

Поздрави!
ж
(като Жоро)

Поздравления, Док!!!

Благодаря, брат!

Поразходих се, няма лошо чичо Гошо, тепърва ще навлизаш в дебрите на магията, наречена Поезия...)))))
На добър час!
Док :)