И тъжен вървях през страшния лес
Аз търсех и исках да бъда Реката
Да бъда Водата която къпе души
Да усетя небесните Знаци
В унес молитвен
да сливам
Идея
и
Бог
Да плача и да крещя
Да вадя стрелите от Телата
на хора до болка 
невежи
Да бъда 
Мир
и
Любов
Помеждучовечност
Да бъда небесна пролука
Да бъда страст и копнежи
Да забравя злини
и плитки лъжи
Да хвърля Маската
Ах маската бяла
с която вървях през Света
Погледнах назад
след мене 
вървяха
Те
милионите Сенки с бели лица
И хвърляха своите маски
Те бяха вече излезли
от Пещерата
на един 
измислен Живот
Те искаха всичко
те искаха Тук и Сега
обезумели от похот и алчност
...
Тази нощ бях падаща звезда от Безкрая
Светлината в Тунела 
към 
земния Рай

Или може би, Адът…