някога някъде…там преди стотици години
над Арда примигваха в бяло светулки
и в съня ми тревожно трасираха
хаотичните си чудеса
небето
се отваряше
и валяха теменужни копнежи
и страстни до болка желания
утринна влажна омара и сладостна нега
впиваха неосветени пролуки на времето
и още се криеха в стари предания
- имАне грях и любов
б я л а  магия бореше черна
и ето:
Вълчан войвода препускаше пак
пушките бели облачета пукаха
стомните виждаха чИрепи,
а смугли девойки ридаеха песни
във невидими орфеееви звуци
виното пиеше своите истини
и мигаха виновно
над Арда
езотеричните послания
на отдавна умрели
звезди


25.6.2010
полунощ
около «театъра»
Варна

полунощ
около «театъра»
Варна
...

Ех, поезийо на недокрай изживяното : )... копнежи, желания, нега, неосветени пролуки, умрели звезди... други светове...
Поздрави!

по-добре неизживяно, нели;) сбъднато разочарование...

Здравей, мили ми колега, от брега на морето което...:)

Здравей, колега, от сбъднатата облачна Витоша някъде..., с мечта за морето - недокрай изживяно... някога...

а ти си метеоролог, а хи хи ;)

Доста облачно...

С превалявания на места...:)

Стана ми ясно защо излизаш късно вечер. Така ти е по-поетично;)
Поздрав!

: ))...

много малко:))...

О да, особено ако има и приятна изненада, да срещнеш музата си, форекзампъл;)