някой ден

ще вървя във звездните нощи
на безкрайните ловни полета

ще бъда в тъмносиня одежда
и под езика със медна монета

ще валя с дъжда теменужен
бисерни перли-черни зеници

и ще издигам в отвесната нощ
хоризонт изтънял от надежда

с остър камък звяр ще дера
ще бъда строг и безпощаден

рисунък с кръв от костенурка
ще бъде
в падаща звезда
знак
за израснал в дъното на болка


Никола Анков
16.04.2010

"ще вървя във звездните нощи
на безкрайните ловни полета"

Добре, че са троловете, че се откриваме покрай тях и такива : )...

разбира се че ще се откриваме...на изчезване сме, защото...знаеш.

За теб, сродна душо:)

Дъждовни капки
в златни отблясъци.
Есенна утрин.

Песъчинката
поиска да се върне
при своите пясъци.

Всеки ден в мисълта си
се връщам при своите пясъци...
и ме е страх, че ще ги намеря
като съставка на хоросан : )...

това е вграждане в миналото което не съществува или...в бъдещето което е невидимо...

когато срещна лотос
знам
че някога съм бил цвете
край прашен път
преди 2000 години

Е-ехо, доктороу Варналис, аз;)
а ти...ела в hulite.net, ако не си била вече;)

"ох песъчинка ми влезе в окото"

Просто назря момента ; )

Отивам да те търся...к,ъв ли ник ще си...:)))

Нямам много време да пиша...
Засега само ще чета, за да се ориентирам...
Хубава вечер, по-добре с водка и приятели ; )...

разбира се, само с приятели, на стихо и с водка)))