Там, на края на света, по икони стари над стените бели,
лунен лъч свисти и гравира време с кървави резци,
патинира сини дрожди във очите слепи на светците,
а слепците свети свято пият светлина от грозде...
Лъхва на тамян и вар, и на виолетова магия от ракия,
и подсвирква скритият в листата, мъничък невидим дрозд.
И тази влажна тишина във църква над градини със маслини,
там на края света, е вградена светлосянка във усмивка
на неземно хубави очи, разбира се, че само тъмносини.
...от чешмата някъде из двора, между две изсъхнали липи,
рони се молитва стара от послушник, бял и глух.
...аз целият сега съм слух...
и в тази утринна омая с бели рози и нестъпкани треви,
ето, траква нейде броеница - млечносиня
с кехлибарените
си зърна
с
ъ
л
з
и
...
и дочува лявото ми рамо само:

"!господи! бъди добър...
прости им греховете...
и не ги съди."

Никола Анков