Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2017 14:23 - Проблемът за боговдъхновеността на Свещеното Писание
Автор: sidhaarta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                     image 

За божественото вдъхновение се говори ясно в самото Писание: „Всичкото Писание е боговдъхновено” (2 Тим. 3:16) – „от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21), но това понятие не е просто. Механичното записване на диктуваното, теопневстията (боговдъхновеността) на всяка буква превръща авторите в пасивни фиксатори. В по-мека форма същият автоматизъм следва от понятието за причинност: Бог е единственият автор, causa principalis –първопричината, а човекът –causa instrumentalis, средството.
В безкрайната верига на причините, които непрестанно се множат, реалното участие на човека се размива. Източният синергизъм, напротив, предлага решение, предпола­гащо взаимност, което запазва свободата на човека и достойнството му на син, към когото се обръща неговият Отец.

 Св. Василий Велики казва ясно, че Светият Дух никога не лишава от разум онзи, когото вдъхновява, защото едно такова въздействие би било бесовско [1]Човешката природа остава неповредена в това, което е характерно за нея, но се обогатява, вдъхновява и насочва от действието на Светия Дух. Във всяка библейска книга присъства неоспоримо печатът на човешкия гений, присъщ на все­ки автор. 

Светите отци много настойчиво подчертават (след като е била завършена работата, предприета от прекалено опростяващите апологети от II в.) човешкия характер на библейските автори.

Когато човек слуша Божието Слово, той никога не го възприема пасивно, а винаги с активна, творческа реакция, свързана с неговата възприемчивост. Разбира се, авторите на свещените книги са автори пророци и въпреки че творчеството им възхожда към интуитивното схващане на благовестието и показва харизматично озарение, то остава вярно на своята същност, запазвайки цялата човешка реалност, без да изопачава нищо от нея. Всеки пророк е упълномощен да сподели съоб­щеното му слово с църковната община. Светоотеческите и литургични тълкувания показват, че макар откровението да е дадено веднъж зави­наги, то никога не е завършено в богатството на своето съдържание и се предава чрез творческата възприемчивост на Църквата.

Свещеното Писание е човешката форма на божественото Сло­во и в това единство то изпъква като богочовешко

Разделението на Слово Божие и човешко слово е несторианство; само Слово Божие или само човешко слово е монофизитска ерес. 

Библията обаче е богочовешко слово. Човекът съвсем не става медиум, тук няма ни­какъв духовен автоматизъм. Заедно с абсолютната чистота на дог­матическите твърдения и общата вдъхновеност на всички текстове законно място се предоставя и на човешките грижи, дължимото се отдава и на пречупващата призма на човешкото възприятие, което оправдава всяка научна работа върху текстовете и историческото развитие на един такъв труд.

Може също така да се говори и за боговдъхновеността на прочита. Библията се обръща преди всичко към сърцето, органа на мъдростта: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците” (Лука 24:25). 

Сърцето съдържа и интелектуална страна, но я превъзхожда, което му позволява да открива ново ниво на дълбочина при всеки нов прочит. Например типологичното тълкуване на Стария Завет като предобраз на Новия повдига завесата и спомага за циклично­то виждане на анагогичното разгръщане на събитията*. По този начин кръстеният човек изминава целия път на предобразите на спасението и изживява реално цялата съвкупност на библейските събития, възп­роизведени в собственото му съществуване. Именно за такъв начин на изживяване у човека, вдъхновен от сакраменталния живот, се отнасят думите на Господа: „Който има уши, да слуша!”.

Из книгата на Павел Евдокимов “Православието”

[1] РG 30, 121.

* Анагогичен прочит имаме, когато всяко събитие от Стария Завет се тълкува (както е при мнозина древни отци) като предобраз на Църквата и Христос: например чудесното прекосяване на Червено море – като предобраз на кръщението, неизгарящият къпинов храст – като символ на Богородица и т.н. – Бел. прев.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sidhaarta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 484772
Постинги: 453
Коментари: 334
Гласове: 1329
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Господня молитва
2. "Отче наш" Обяснение на Господнята молитва
3. Отче наш - от Уикипедия, свободната енциклопедия
4. ВСЕМИРНОТО ПРАВОСЛАВИЕ
5. КРСТ ЈЕ СИЛА И СЛАВА !
6. "Отношението към Св. Богородица в Православието, в сектите, и в нехристиянските учения. Лектор:д-р Десислава Панайотова - директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий", който работи при храма.
7. ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
8. ДВЕРИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО
9. ПРАВОСЛАВИЕ. БГ - Православие България
10. Независим интернет-портал Православие България
11. БИБЛИЯ - КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ НА ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
12. СПИСАНИЕ - ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ
13. СОФИЙСКА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ "СВ. ЙОАН РИЛСКИ"
14. Център за религиозни изследвания и консултации "Св. св. Кирил и Методий"
15. ЦЕНТЪР ЗА ПРОУЧВАНЕ НА НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ
16. ЖИВО ПРЕДАНИЕ
17. ПРАВОСЛАВИЕ, БОГОСЛОВИЕ, СЪВРЕМЕННОСТ - ЗАДРУГАТА
18. ВСИЧКО ЗА СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ - ЛИТУРГИЯТА
19. СЛОВО ЗА МОЛИТВАТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИЕЦ- ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЧЕТИВО
20. НЕ РАЗПИТВАЙ
21. ТАЙНИТЕ КОИТО СИ ОТИВАТ С НАС......
22. НИКОГА НЕ ГИ ЗАБРАВЯЙ.... ТЕ ТИ ДАДОХА ВСИЧКО.
23. БИБЛИОТЕКА - ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
24. ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
25. ПРАВОСЛАВНО ПОМАГАЛО
26. ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО.СОМ
27. ДОБРОТОЛЮБИЕ
28. ХРИСТИЯНСТВО И КУЛТУРА
29. ДЯКОНИЯ.БГ
30. ПРАВОСЛАВНА КЛАСИКА