Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01 23:28 - Кръстопътят на Вселените
Автор: alhimik1 Категория: Изкуство   
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове:
1



 От обратната страна на отвесното време потегляше на път Керванът на Изпепелените Души, Хотел «Калифорния» не беше още изпята, Стаята на Призраците се отваряше в три сутринта, а Къщата на Изгряващото Слънце бавно потъваше в ранен залез.

И безнадеждно влюбен в Ниските Северни Фиорди и Снежната Кралица плачеше горчиво оцелял викинг.

Сто Луни и три Слънца създаваха усещане за Апокалипсис. 
Големият Звезден Кораб, който минава обикновено в пет следобед, осветяваше мазните фекални вълни и плаващите пречупени крила на млади Пегаси. 
Душите на Камбаните звънтяха в ноктюрно на Шопен, и белите ноти - лястовици по петолинието се пръскаха така, како "пиратки" на празнуващите и опиянени в алюзията си 
за свобода през Новогодишна нощ обикновени хорица.

С пепел в душата, скъсани рибарски мрежи и с пустинни миражи в ръката невидимо се отдалечаваше силуета на непозната Жена. 
На изток от Рая Музеите още не бяха отворили, и валяха тежките сребърници над морския град. 
Мостът не беше Мирабо, но пътят водеше за Галата...

Белите скали на Миналото отразяваха себе си огледално. 
А и Време-Пространство се разтегляше между два Хоризонта и един Отвесен Свят, на дъното на който вързан за изпотрошените мачти на стари кораби, пееше фалшиво призрачен Циклоп.

Зорбас Гъркът играеше пиян сиртаки. 
Ел Греко рисуваше на тъмно понеже Светлината го разрушаваше. 
Кралят Луи еди-кой си надничаше зад тежки
плюшени завеси, и почесвайки добре фризираната си брада плюеше топлийки. 
Хензел и Гретхен играеха на прескочи кобила с баба си Яга. А тя, току що върнала се от Америка, без подаръци, естествено стисната, им разправяше някаква приказка за един червенокос малоумник, който имал милиарди и искал да запали света. Защото му спрели Газ-а и Нефт-а.

Одисей все и все не тръгваше за Златното Руно, защото 
И ТАКА знаеше, че е измислен. 
Отначало до Край.
Омир, белобрадият сляп Аед, плачеше от Бъдещето. 
Но и посрещаше Миналото с усмивка. 
Само Сократ си знаеше, че нищо не знае.
А Платон още не беше угаснал в Пещерата.

А на Кръстопътя на Вселените, М Г С, или известния, и на Голямата и Малката Мечка, Междузвезден Галактически Стопаджия свиреше с уста нашия сигнал.

И никой не спираше да го попита какъв е, а д ж е б а, този ХАОС на фона от прегърбените хорски души, които смирено чакаха пред Портата на Великият Часовникар, който всъщност не знаеше че е велик.

И това е самата Истина, гола и непривлекателна.
И дори ослепяваща...

Никола Анков, 
от брега...

 



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alhimik1
Категория: Поезия
Прочетен: 425232
Постинги: 205
Коментари: 1550
Гласове: 7403
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728