Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02 11:02 - Писмо до Мария от един стар поборник
Автор: alhimik1 Категория: Изкуство   
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове:
3



 Писмо до Мария от едиин стар поборник и поет
 
Здравей, мило...
Аз веч не съм тъй млад и жизнерадостен кат преди... и вечен, красива ми и млада ми, Марийо. И малко куц съм. Мдаа...И много кривоглед. Риволверът захвърлих неотдавна. Ето...и сабята на две строших...сега прости ми. 
Знамето ли? николата къдя е...а, знамето, продадох, да! Уви. За трийсет сребърни «жлътици». Жестоко беше то, ама нявга, га мрявме в глад и жажда.
---
А други ядоха и пяха...Е, и аз е.аах и пих на екс, но после, после, в кафаните на Београда . Със онез, с големите кюмбета...с циците и без мустаци. И с идеалите за библия и кръст съ гаврих. Хъмм...химерите на свободата ли.... Но, моля Ви, простете на поета...!!!  Какви хави сега...мбожке, какви танга и пируети без минети. О, какъв ти тук финес! След ноември месец. И то 10-ти... Дойдоха следпартизанските кохорти на Пр/е/мяната и КаДеСе, достигнаха, задминаха дори Париж. От чалгата им и до днес тече мъзга от силикон, мутреси, и мазни педерасти въртят гъза си до Паметника Левский....
И рублофили, Господ дал, ама и да си вземи...те руската култура я гледат през кривий макарон...а децата си изучиха на Запад, в разложния.Ъхъ!
---
Сига аз есенно листо съм веч. Изсъхнало и жълто. И пенсията ми дойде...е, само илЯдо сребърнИци! Берекет веерсин...Но, мила моя, веч нямам хъс. И страст. Оплешивяващо «кубе» съм. Шкембе на два-три-четри ката. И «надеждата» Михайлова зашита със конец, наместо гербер - досущ «бутониер е на мой ревер», и с виснал «патриндаш», «остепиритични» кости, лилян на кривички крака, аз днес си пия само мента, с кирякстефчов Данчо. И джигерът...нещо вез чи са «обажда» , и друго не върви. Ами вече без адрес  съм, да ни доди депеша от нибето, запазих гроб...мърша съм. Бай Петко беши прав...и аз съм прав. Каква ти тук награда, каква ти мода, мило, какъв ти "фешън», какви ти манафски сириали, и шоу-та, то поглеж чиляци, читави, ни устанаха!
И аз, досущ като побратима си Овчевь...вятърничев мъж...и сам поет кат Хурката, пък то, от никой не поет...
 
...от никой не поет...от никой не поет повтаря днес ехото по курвите на урвите, когато и музеите отварят, знаеш вече...само в 9...и то без 5.
 
------
Текст 10111989.пдф - от апокрифен автор (миналия век) - къмту малко след Освобождението и след това....
Подхвърлен в пост-чекмедже 1724, Централна Поща, Варна, до поискване...;)
 П.С.
"Всички ще умрем, ха сига наздравичката" Рангел Вълчанов


Тагове:   награда,   поет,   прошка,   урви,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: alhimik1
Категория: Поезия
Прочетен: 386212
Постинги: 191
Коментари: 1507
Гласове: 7249
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31