Блогрол
Постинг
09.08.2012 17:57 -
И тогава заваля онзи жълт и горещ пясъчен дъжд до ослепяване
Реших се... и те затворих в невероятните дъги на паметта си мила моя любов...
за да ми светиш най-вече с отсъствието си. И отместил с ръце тишината аз те запратих в късните сенки на лилавото време да пиеш светлината на презряло грозде дълго тъпкано с нозе от мургава жена. И когато ти обърна към мен клоните на дървото си и пред моя прозорец се разлюляха изящните извивки на плътта ти, аз онемях в усмивката ти на изкусителка, поискала невъзможното от мен, едно дете.
И тогава заваля онзи незабравим жълт пясъчен дъжд, примесен с уханието на средиземноморска пиния, силно арабско кафе и леко утринно маракаибу. Морето се разсъни, мързеливо протегна ръце и се опита да ни дръпне пясъка изпод краката. Отворих очите си и видях как сънят ми утринна омара, източно вълшебство и северно сияние в едно, се изпари бавно в облачета бяла пара. Славей държан в златна клетка затрели високо-високо, трепетно и сладостно.
И доловил онези вибрации в слабините си, аз, самотният разгонен самец, наказан вечно да търси своята женска...заплаках от болка по теб.
----
Хей ти, приказно момиче от мокрите ми детски сънища. Ти, знойна баядерка на юнгферските ми мечти от дивите години, знаеш ли, аз още дочувам твоето горещо „я хабиби”, долавям с ноздри мириса на средиземноморска мирта в смолистите ти коси, там, на екзотичния остров Капри...и виждам как през синкавия дим на финикови свещи се отразяват сенките ни по стените на пещерата. Как медния звук на шарено дайре от кокосов орех се впива хищно в сетивата ми, как плавните и сладострастни полюшквания на предизвестена плътска наслада ме правят безтелесен... и как идеше, ти, огнено властна и безотказно решителна. И с горещия си дъх на страстна жрица на любовта решена на всичко, за да ме имаш завинаги.
Още помня как Его-то на детските ми илюзии се разпръсна на хиляди и хиляди цветни стъкълца. Калейдоскопът, да, калейдоскопът на безгрижното ми и очарователно глупаво мое детство не съществуваше вече…
---
Тихо се плискат вълна след вълна вълна след вълна, безлични еднояйчни близнаци, идващи и си отиващи идващи и си отиващи, невидими един за друг.
Бях сам на брега на световният Океан. Попил следите на пясъчните ми страхове, споменът, белият спомен на моето детство, се отдръпваше бавно убоден от
тъмните остриета на ненаситните зеници на Миналото.
Никола Анков
от брега...
за да ми светиш най-вече с отсъствието си. И отместил с ръце тишината аз те запратих в късните сенки на лилавото време да пиеш светлината на презряло грозде дълго тъпкано с нозе от мургава жена. И когато ти обърна към мен клоните на дървото си и пред моя прозорец се разлюляха изящните извивки на плътта ти, аз онемях в усмивката ти на изкусителка, поискала невъзможното от мен, едно дете.
И тогава заваля онзи незабравим жълт пясъчен дъжд, примесен с уханието на средиземноморска пиния, силно арабско кафе и леко утринно маракаибу. Морето се разсъни, мързеливо протегна ръце и се опита да ни дръпне пясъка изпод краката. Отворих очите си и видях как сънят ми утринна омара, източно вълшебство и северно сияние в едно, се изпари бавно в облачета бяла пара. Славей държан в златна клетка затрели високо-високо, трепетно и сладостно.
И доловил онези вибрации в слабините си, аз, самотният разгонен самец, наказан вечно да търси своята женска...заплаках от болка по теб.
----
Хей ти, приказно момиче от мокрите ми детски сънища. Ти, знойна баядерка на юнгферските ми мечти от дивите години, знаеш ли, аз още дочувам твоето горещо „я хабиби”, долавям с ноздри мириса на средиземноморска мирта в смолистите ти коси, там, на екзотичния остров Капри...и виждам как през синкавия дим на финикови свещи се отразяват сенките ни по стените на пещерата. Как медния звук на шарено дайре от кокосов орех се впива хищно в сетивата ми, как плавните и сладострастни полюшквания на предизвестена плътска наслада ме правят безтелесен... и как идеше, ти, огнено властна и безотказно решителна. И с горещия си дъх на страстна жрица на любовта решена на всичко, за да ме имаш завинаги.
Още помня как Его-то на детските ми илюзии се разпръсна на хиляди и хиляди цветни стъкълца. Калейдоскопът, да, калейдоскопът на безгрижното ми и очарователно глупаво мое детство не съществуваше вече…
---
Тихо се плискат вълна след вълна вълна след вълна, безлични еднояйчни близнаци, идващи и си отиващи идващи и си отиващи, невидими един за друг.
Бях сам на брега на световният Океан. Попил следите на пясъчните ми страхове, споменът, белият спомен на моето детство, се отдръпваше бавно убоден от
тъмните остриета на ненаситните зеници на Миналото.
Никола Анков
от брега...
Вълнообразно
И тогава заваля онзи незабравим жълт пясъчен дъжд, примесен с уханието на средиземноморска пиния, силно арабско кафе и леко утринно маракаибу
цитирайyotovava написа:
И тогава заваля онзи незабравим жълт пясъчен дъжд, примесен с уханието на средиземноморска пиния, силно арабско кафе и леко утринно маракаибу
п.п.
...маракаибу, освен пристанище във Венецуела...е и утринен брийз в Мароко...имах щастието да го почувствам...навремето...преди сто години хех
което калейдоскопично подрежда всички стъкълца и песъчинки и пресъздава не просто нови картини, а нови светове
Поздрави, Док!
Ще запомня твоите благоуханни мостчета на паметта, добре си ги изрисувал и съхранил :))
цитирайПоздрави, Док!
Ще запомня твоите благоуханни мостчета на паметта, добре си ги изрисувал и съхранил :))
4.
анонимен -
!!
10.08.2012 10:51
10.08.2012 10:51
Бездумна съм,Никос!
Божествено потапяне в"онзи жълт и горещ пясъчен дъжд до ослепяване".
Думите при теб са восък,от който извайваш смайващи,невероятни пътувания
до дъното на самата душа!
Искрено ти се възхищавам!
цитирайБожествено потапяне в"онзи жълт и горещ пясъчен дъжд до ослепяване".
Думите при теб са восък,от който извайваш смайващи,невероятни пътувания
до дъното на самата душа!
Искрено ти се възхищавам!
Екзотично, композирано по Бунюеловски.:))
цитирайhloris написа:
Бездумна съм,Никос!
Божествено потапяне в"онзи жълт и горещ пясъчен дъжд до ослепяване".
Думите при теб са восък,от който извайваш смайващи,невероятни пътувания
до дъното на самата душа!
Искрено ти се възхищавам!
Благодаря ти, мило дете!
Док:)
Божествено потапяне в"онзи жълт и горещ пясъчен дъжд до ослепяване".
Думите при теб са восък,от който извайваш смайващи,невероятни пътувания
до дъното на самата душа!
Искрено ти се възхищавам!
Благодаря ти, мило дете!
Док:)
7.
alhimik1 -
Калейдоскопът на моето детство, благовестие...ти си благата вест за мен, мила!
10.08.2012 23:45
10.08.2012 23:45
blagovestie написа:
което калейдоскопично подрежда всички стъкълца и песъчинки и пресъздава не просто нови картини, а нови светове
Поздрави, Док!
Ще запомня твоите благоуханни мостчета на паметта, добре си ги изрисувал и съхранил :))
Поздрави, Док!
Ще запомня твоите благоуханни мостчета на паметта, добре си ги изрисувал и съхранил :))
Благодаря ти за добрите думи, благовестие...
monaliza121 написа:
Екзотично, композирано по Бунюеловски.:))
Бунюел...ти ме ласкаеш...и ми е драго, да знаеш!
Док:)))
Мисълта ти те е пренесла насън от тука
и те е настанила отново в онази най-хубавата ти мечта....
вярвам- ти бродиш по брега не от скука
а защото звъннали са в сърцето хиляди стъкла....
Решавай се :))
цитирайи те е настанила отново в онази най-хубавата ти мечта....
вярвам- ти бродиш по брега не от скука
а защото звъннали са в сърцето хиляди стъкла....
Решавай се :))
kleopatrasv написа:
Мисълта ти те е пренесла насън от тука
и те е настанила отново в онази най-хубавата ти мечта....
вярвам- ти бродиш по брега не от скука
а защото звъннали са в сърцето хиляди стъкла....
Решавай се :))
и те е настанила отново в онази най-хубавата ти мечта....
вярвам- ти бродиш по брега не от скука
а защото звъннали са в сърцето хиляди стъкла....
Решавай се :))
Бродя само в мислите си, мила Клеопатра...понякога и по брега;)
Д-р Марк Антоний:))
На сън,на яве в мисли и мечти,любовта все с нас върви!Споделена или не,тя дава ни криле!Идвай обич,с нас върви,нека всеки да лети!
цитирайpalette написа:
На сън,на яве в мисли и мечти,любовта все с нас върви!Споделена или не,тя дава ни криле!Идвай обич,с нас върви,нека всеки да лети!
...защото секса е ефимерен и лъжовен плен за телата...любовта е за душите, палетте, разбрала си вече, знам.
Благодаря ти за топлите стихове, мило момиче!
Док:)))
Горещо, страстно, и в същото време толкова мило ... :)
ОБИЧАЙ ДОК, И БЪДИ ОБИЧАН!
цитирайОБИЧАЙ ДОК, И БЪДИ ОБИЧАН!
pevetsa написа:
Горещо, страстно, и в същото време толкова мило ... :)
ОБИЧАЙ ДОК, И БЪДИ ОБИЧАН!
ОБИЧАЙ ДОК, И БЪДИ ОБИЧАН!
Нека състраданието и милосърдието твое надарят душата ти с безсмъртие!
Док:)
прекрасно е, Никола... и лирично красиво като милувка...
сърдечен поздрав за теб... знаеш...
с обич..
цитирайсърдечен поздрав за теб... знаеш...
с обич..
16.
alhimik1 -
Здравей, мила...драго ми е че си тук Магдалена...тези милувки се помнят цял живот
14.08.2012 19:42
14.08.2012 19:42
mariniki написа:
прекрасно е, Никола... и лирично красиво като милувка...
сърдечен поздрав за теб... знаеш...
с обич..
сърдечен поздрав за теб... знаеш...
с обич..
О знам, мило дете...с обич и мисъл за теб
да стоим будни.
цитирайslavimirgenchev1953 написа:
да стоим будни.
осветяващи миналото ни.
А аз се потапям с теб в пясъците и ще се удавя нейде във вълните на бурното ти неспокойно море. Без кафе!
цитирайraiavid написа:
А аз се потапям с теб в пясъците и ще се удавя нейде във вълните на бурното ти неспокойно море. Без кафе!
Амплоа...хубава дума, театрална. А кафе без кофеин не е кафе, както и секс без любов не е любов.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
