Драматург, г-н Никой
Режисьор, г-жа Съдбата
На Авансцената е Скалата, под която в Граал събират капки кръв
от проядения черен дроб на Прометей /прикован малко по-горе…)
от водка - фински капки в топка шоколаденосметанен сладолед.
0.90 лв. в сладкарницата « КрАМЕР» с/у «КрАМЕР".
Хорът е на кОндили, и «качен» от повредените деца от системата ръсеща
Аксиоми и Догми, без изключения, за тези които си чоплят пъпките.
И, не само по лицата, хех, подозирайки защо парадигмата на Сократ
си остава във времето на «Мери Джейн» и сини теменужки…
…………
Актьори: коД и ФФФу - гастрольори на Сцената пред една Църква,
Там на Края на Света, под градини със маслини, за всички бедни
и едно непораснало дете.
Той:
Ще се спусна мокър по дъжда и ще намокря леко твоите зеници.
Тя:
Намокри ги, мили, намокри ги…неподвластни те са на ръждата.
Хор: Ооо неподвластни са те зениците сега на ръждата, /3 пъти/
Той:
Защото там където и земята и небето се целуват утрин, мила,
вечно е любов морето.
Тя:
Да, мили, в твоите зеници на дете и на поет ще засея капките си
дъжд и ... може би, в морето.
Хор: Ооо засей му капки дъжд и то в морето и то в морето /3 пъти/
Финал.
Завесата бавно се спуска. И музиката е задължително от Виоти!
Анданте состенуто /4.28 минути/.
Прожекторите от "Моста" над Авансцената бавно «обират» светлината.
Остава само тишината... и изведнъж А п л а у з и ,
нестихващи и продължителни! Точно както пред Буря е много тихо...
Аплаузи... Дланите болят понякога...
Привет, Док!:))
27.02.2012 14:23
Аплаузи... Дланите болят понякога...
Поклон, зрителю пристрастен!
Благодаря ти, че участва в този мини спектакъл...знаеш, един без друг, зрител и артист, Театърът е мъртъв...
Привет, Док!:))
27.02.2012 16:29
Удоволствие е да се отбива човек при теб,пир и наслада за
душата-ех,тези капки,капки дъжд...в тях е скрита такава
чувствена съкровенност-благодаря,че имах щастието и удоволствието
да бъда зрител на първия ред в този вълшебен,чувствено изживян мини-
спектакъл:))))
И нека капките валят,валят,превръщайки се в напоителен,топъл дъжд...:))))
...минисценарий за напояване на пресъхнали души ;))
Удоволствие е да се отбива човек при теб,пир и наслада за
душата-ех,тези капки,капки дъжд...в тях е скрита такава
чувствена съкровенност-благодаря,че имах щастието и удоволствието
да бъда зрител на първия ред в този вълшебен,чувствено изживян мини-
спектакъл:))))
И нека капките валят,валят,превръщайки се в напоителен,топъл дъжд...:))))
казах ти, имаш сетивата за тази чувственост...споделена от първия ред.
Светла вечер, мило момиче!
Никос
Прожекторите от "Моста" над Авансцената бавно «обират» светлината.
Остава само тишината...
27.02.2012 21:41
Прожекторите от "Моста" над Авансцената бавно «обират» светлината.
Остава само тишината...
Слизам да те вадя...Светло и мило Каси хе
"Поисках част от тъмнината да остане светлина
и в тишината само теб поиска моята душа"
Никос Варналис
тя: недей, не искам да ме мокриш, мили, предпочитам да съм суха..
Никос, това, което написах беше глупаво, не обръщай внимание,
важното е, че ти си моят любим поет, драматург, режисьор... :)))
от топлия бряг на реката ти изпращам
моите аплодисменти...
Никола, знаеш...
тя: недей, не искам да ме мокриш, мили, предпочитам да съм суха..
Никос, това, което написах беше глупаво, не обръщай внимание,
важното е, че ти си моят любим поет, драматург, режисьор... :)))
:)))
от топлия бряг на реката ти изпращам
моите аплодисменти...
Никола, знаеш...
от студеният бряг на морето, все още...незамръзнал...стопли ме, мариники -му )))
Ще се спусна мокър по дъжда на желаните копнежи...:)))