епистоларна моя любов
ти се разля
по бюрото от стара позлата
и попи в прес - папие
сълзата на Бог
и взе ми очите с тях и душата
замириса на спирт и вода
и после, да беше по-лесно:
стилът кралски ампир
аз в обятия снежни се стапях
сякаш зъби на кървав вампир
пиха душата ми нежна
изпиха и вечност
и мир
---
и ПлАтон угасна...
митът за разплата
на Стикс и Реката
се разпадна на криви стъкла
диви вопли раздираха мрака
беше време за Пир и отврата
и в черно бели нотни парцали
свиреше дяволът с пръст
п и ц и к а т о 
на маестро познат
грозникът стар
и наречен
НИколо Паганини


Никола  Анков
 

така правят дяволите :) да!

Здравей, петра123!
;)

Пицикато - изтръгнатата душа на цигулката.
(Ей, леко с преспапиетата, че след удар с такова тежко нещо по тиквата, човек може да го избие на фалцет). например, ей тази сълза тук ми се вижда боя болезнена: http://www.wellpromo.com/upload/upimg32/Round-Paperweight-181732.jpg
И тези не си поплюват:
http://www.global-manufacturer.com/upload/product/00041/glass_paper_weight.jpg
http://www.oneinhundred.com/upfiles/upimg5/Custom-shaped-paper-weight-wit-5857125.jpg

Мир! ;)

Да бъде!

п.п.благодаря за линкчетататататат))))))

Здрасти, Док!
:)

Радвам се че намина в моята градинка.;)
Никос Варналис :-)

И аз станах жертва на една, та до ден днешен...

Замириса на река и на диви вопли...
Добър вечер, Маестро! :))

си посипвам главата с пепел...от рози. хех

Даа, замириса на спомени по изтеклото време...а пясъчният часовник е вече обърнат един път...поне за мен.;(

Хубава вечер, Светле! :))