от вятъра листата шумоляха
сенките промъкваха ръце
моето лице ли, боже

те бяха Юди с тъмни имена и слепият аед заложи
на любов и болка и богините мечтаха
вечния си ненаситен лов в гора

О, ти, създание на Дявола и Бога,
си тъмното, но и светла красота.
Уличница. Римска куртизанка.

епистоларна моя любов
ти се разля
по бюрото от стара позлата

когато прострелват в полет птиците валят пера и птичи писъци
разкрояват на четири сезоните сливат медоносни слитъци
и в разкривените пространства заминават на турне

ехото  донесе спомен за играещи деца
кестени търкулна жълта есен
по ръба на синьото сълза

 В шепота на съхнещи от жегата треви,
в дъха на мента глог и лавандула,
и още в сладкопойни птичи гласове

в почукване през тънка стена
в скърцане на суха дъска
в шумолене на зелено листо